Важна информация

От 1 юли 2010 г. Институтът по ботаника е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, образуван след сливане с Института по зоология и Централната лаборатория по обща екология. Този сайт се поддържа само за справка.

История

      Институтът по ботаника (ИБ) e основан като независим институт с ботаническа градина към Българската академия на науките (БАН) с Указ № 24 от 19 февруари 1947 г. на Народното събрание на НРБ, на базата на обединяване на Ботаническия отдел към Царските природонаучни институти със Софийската царска ботаническа градина. Основател и първи директор на ИБ е акад. Николай Стоянов, чиято висока култура и голям научен авторитет са фактор за утвърждаването му като важно научно звено в БАН и като един от стълбовете на организмовата биология в България. Следващи директори на ИБ са акад. Даки Йорданов (1962-1973) и проф. Велчо Велчев (1974-1993). През 1993 г. по решение на Общото събрание на БАН и на Управителния съвет на БАН институтът се разделя от Ботаническата градина и ръководството му се поема от проф. дбн Емануил Паламарев. Понастоящем директор на ИБ е проф. дбн Димитър Пеев.

Области на научните изследвания

      Институтът се оформи като комплексен научен център за изследване на естествения растителен и гъбен генофонд на България в следните направления: флористично, таксономично и хемотаксономично; фитоценологично и екологично, фитогеографско и ресурсологично; исторично; анатомично и ембриологично; биотехнологично. По този начин се обхваща почти пълният спектър на биологичното разнообразие на растителния свят и гъбите на организмово, популационно и геоисторическо равнище. В това се състои неоспоримото предимство на Института по ботаника в системата от сродни биологични звена у нас.

      Институтът по ботаника е първият в страната ни изследователски център, в който започват разгърнати и целенасочени изследвания в областта на биосистематиката, хемотаксономията, фитоценологията и геоботаническото картиране, терциерната палеоботаника и поленовата морфология, изучаването и картирането на диворастящите лечебни растения.

      В ИБ се осъществяват фундаментални и приложни научни изследвания и разработки в различни области на ботаниката с оглед изучаването на разнообразието на естествената флора, растителност и гъби; инвазията на чужди видове и тяхното влияние върху местните екосистеми; установяване на биологичните особености, продуктивността, енергетичния потенциал и кръговрата на веществата в съобществата; определяне на генетичния потенциал, механизмите и характера на видообразуването; откриване на нови полезни за човека лечебни и ароматни растения като суровина за естествени лекарствени и парфюмерийни продукти; ресурсно ориентирано и рационално използване на растенията и гъбите с оглед на опазването им и съхраняването им за идните поколения; приложение на in vitro техники за ускорено размножаване на растения и за биосинтеза на вторични метаболити в течни култури; разкриване на еволюцията на растителния свят по българските земи в геологичната история и откриване на факторите, допринесли за съвременното му състояние и промени.

Основни научноизследователски приоритети и постижения:

Персонал

      Персоналът на Институт по ботаника наброява 100 служители. От тях 44 са с академича степен: доктори на науките, научни сътрудници и доктори.

Експериментална база и оборудване

      Институтът по ботаника е осигурен с необходимото оборудване за провеждане на изследователски и развойни проекти. Той има експериментални центрове в местността Беглика (Западни Родопи), край с. Долни Лозен (Софийско) и експериментална оранжерия. В ИБ има няколко лаборатории за химични, кариологични, цито- и хемотаксономични, фитоценологични, палинологични и палеоботанични анализи, а също биотехнологична и GIS лаборатория.

Научни колекции и библиотека:

      Институтът по ботаника публикува международното списание Phytologia Balcanica.