Организиране и участие в научни форуми и други инициативи

С активното участие и подкрепа на ботаническото дружество са организирани и проведени редица национални и международни научни форуми по ботаника. Между тях са седем Национални конференции по ботаника:

Първа Национална конференция – 1959 год.

Провежда се на 16 и 17 ноември в София, посветена е на 15-годишнината на Социалистическата революция в България. Обзорни доклади изнасят акад. Николай Стоянов – „История, състояние и перспективи на ботаническата наука в България”, акад. Даки Йорданов – „Проблеми на систематиката на растенията у нас”, проф. Кирил Попов – „Развитие и проблеми на физиологията и биохимията на растенията у нас” и проф. Георги Георгиев – „Използване на някои съвременни методи и тяхното значение за развитието на физиологията и биохимията на растенията”.

Втора Национална конференция по ботаника – 1969 год.

Провежда се от 13 до 19 октомври София. Обзорен доклад за успехите, перспективите и задачите на българската ботаника изнася акад. Даки Йорданов. Изнесени са и 7 пленарни доклада: проф. Стою Вълев – „Състояние и насоки на проучванията на висшите растения”, проф. Велчо Велчев, проф. Иван Пенев и проф. Иван Бондев – „Развитие и съвременни проблеми на геоботаниката в България”, проф. Кирил Попов, проф. Георги Георгиев, проф. Йорданка Иванова и проф. Христо Дилов – „Състояние и перспективи за развитието на физиологията и биохимията на растенията у нас” и проф. Михаил А. Христов и проф. Христо Николов – „Насоки и постижения на морфолого-анатомичните и цитолого-ембриологичните изследвания у нас”. Научните доклади са представени в 5 секции: 1. Висши растения; 2. Низши растения; 3. Геоботаника; 4. Физиология и биохимия; 5. Морфология, ембриология и цитология. Публикувани са общо 92 резюмета на докладите.

Участници в конференцията. Жената на първата редица е проф. Мария Скалинска (1890-1977), известна полска ботаничка, цитогенетичка и цитоембриоложка.

Провежда се от 26 до 30 октомври в София, посветена е на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Пленарни доклади изнасят проф. Велчо Велчев – „Развитие и постижения на ботаническата наука в България след Втората национална конференция и нейните задачи през VІІІ петилетка и до 1990 година“, проф. Иван Бондев и ст.н.с Славчо Ганчев – „Състояние и задачи на фитоекологията у нас”. Заседанията се провеждат в 7 секции: Низши растения, Висши растения, Екология на растенията, Растителни ресурси, История на флората и растителността, Физиология и биохимия на растенията и Опазване на флората и растителността. Публикувани са резюмета на 163 доклада.

Материалите от конференцията са публикувани в сборник „Трета национална конференция по ботаника. Сборник доклади” 1983, който включва 130 доклада.

Научна сесия – 1983 год.

На 1 и 2 ноември в гр. Омуртаг се провежда, научна сесия, посветена на 90 години от рождението на акад. Даки Йорданов. Встъпителен доклад „Живот и дело на академик Даки Йорданов”, изнася проф. Велчо Велчев, директор на Институт по ботаника с ботаническа градина при БАН. Материалите от конференцията са публикувани в „Юбилейна научна сесия. 90 години академик Даки Йорданов”. 1984. Сборникът включва 20 доклада.

Провежда от 22 до 26 юни в София и е посветена на 40 години от основаването на Институт по ботаника с ботаническа градина при БАН. Докладите са публикувани в „Трудове на четвъртата национална конференция по ботаника”. 1987 г.: т. 1. Еволюция и систематика на растенията (41 доклада); Физиология на растенията (17 доклада); т. 2. Интродукция и полезни растения (34 доклада); Морфология, анатомия и ембриология (25 доклада), 1987. т. 3. Екология на растенията с опазване на околната среда (52 доклада); Палеоботаника (8 доклада).

Пета Национална конференция по ботаника – 1996 год.

Провежда се от 29 до 31 май в София и е на тема „Фитогенофонд - еволюция, биологично разнообразие и екология”, посветена на 105 години от издаването на “Flora Bulgarica”от Josef Velenovský. Заседанията на конференцията протичат в три пленарни сесии: 1. Древни флори – геоисторични корени на еволюцията и биоразнообразието; 2. Еволюционни стратегии и формообразуващи процеси в естествената флора; 3. Биоразнообразие, динамика, моделиране и опазване на естествените екосистеми. Встъпителен доклад „Йозеф Веленовски - живот, научна дейност, роля в българската ботаника” изнася Ана Петрова (публикуван в списание “Phytologia Balcanica”, vol. 2/2, 1996). В конференцията вземат участие и видните европейски ботаници Friedrich Ehrendorfer (Австрия), Benito Valdes (Испания ) и Gerchard Lang (Швейцария). Резюмета от материалите на конференцията, включващи 27 доклада и 101 постера, са публикувани в „Национална конференция по ботаника. Фитогенофонд - еволюция, биологично разнообразие и екология. София, 29–31 май 1996. Резюмета”.

Провежда се от 18 до 20 юни в София и е посветена на „Ботаническите изследвания в България и предизвикателствата на 21 век”.

Пленарни доклади изнасят проф. Емануил Паламарев – „Българската ботаника – накъде през 21 век ?”, проф. Димитър Воденичаров – „Някои проблеми на българската ботаническа терминология и номенклатура”, проф. Йордан Стаменов – „Мониторинг и управление на планинските екосистеми”, Мария Кабасанова и Наташа Цанова –„Ботаничното учебно знание в средното училище – традиции и перспективи”).

Материалите от конференцията са публикувани в „Трудове на шестата национална конференция по ботаника. Ботаническите изследвания и предизвикателствата на 21-я век. София 18–20 юни 2001”. 2002. Сборникът включва 66 доклада.

Седма Национална конференция по ботаника – 2011 год.

Провежда се от 29 до 30 септември в София и е посветена на 120 години от основаването на катедра „Ботаника” при Софийски университет „Св. Климент Охридски” и 40 години от създаването на програмата „Човекът и биосферата” (MAB), UNESCO.

Пленарни доклади изнасят Стефан Станев –„Катедра „Ботаника” при Софийски университет „Св. Климент Охридски” - 1891–1980), Майя Стойнева – „Катедрата по ботаника при Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през последните 30 години”, Ана Петрова и Владимир Владимиров – „Програмата „Човекът и биосферата”, (MAB, UNESCO)

– 40 години дейност”, Димитър Иванов и Десислава Димитрова – „Ботаническите изследвания в България – традиция и перспективи” и Красимир Косев – „Ботаническите градини – разгръщане на мисията”. Публикувани са резюмета на 40 доклада и 59 постера в сборника „VII Национална конференция по ботаника. 29–30 септември. Резюмета”. В пълен текст докладите са публикувани през 2012 г. в сборника „VII национална конференция по ботаника, София, 29–30 септември 2011. Доклади”. Сборникът съдържа 51 доклада, списък на рецензентите и авторите.

Провежда се от във Варна от 7 до 14 юни, посветен на 50-годишнината от основаването на Българското ботаническо дружество. В симпозиума вземат участие над 180 ботаници, от тях 110 от България и 72 от чужбина, между които и едни от най-известните европейски ботаници: Hans-Jurgen Beug, Gerhard Wagenitz и Werner Greuter(Германия), Friedrich Ehrendorfer, Manfred Fischer и Harald Niklfeld (Австрия), Jaakko Jalas и Juha Suominen (Финландия), Stuart Max Waltеrs (Англия), Arne Strid (Дания) и др. На симпозиума са изнесени 56 доклада и научни съобщения (46 от балканските ботаници и 15 от други европейски страни), разпределени тематично в 3 групи:

1. История на флората и растителността. Историческа фитогеография (10 доклада), 2. Таксономия и хорология на низшите и висшите растения (25) и 3. Екология и фитоценология. Опазване на флората и растителността (21). При тържественото откриване на симпозиума, от името на ръководството на Българското ботаническо дружество, Ст. Кожухаров изнася доклад „Българското ботаническо дружество – 50 години”. Материалите от симпозиума са публикувани в “Problems of Balkan Flora and Vegetation. Proceedings of the first international Symposium on Balkan flora and vegetation”. 1975.

Международна среща-симпозиум „Проблеми на картиране на флората на Балканския полуостров“ – 1976 год.

Провежда се от 27 до 30 септември в София. Изнесени са 14 доклада в следните 4 направления: 1. Картиране на флората на Балканския полуостров като бъдещо развитие на континенталния проект ”Atlas Florae Europaeae in SE Europe”; 2. Сегашно състояние и перспективи на хорологичната информация в балканските страни и възможностите за усъвършенстване на националните хорологически проекти; 3. Представяне на хорологичната информация на специфични групи видове – таксономични, медицински, фуражни, реликти, ендемити, намиращи се в различен стадий на картиране на регионалните флори; 4. Грид за интегриране на националните проекти на Балканите. Бъдещ “Atlas Florae Peninsulae Balcanicae”. С доклади участват едни от най-известните европейски и български ботаници: Stuart Max Walters (Кембридж), Jaakko Jalas (Хелзинки), Harald Niklfeld и Manfred Fischer (Виена), В. Велчев, Б. Кузманов, Ст. Кожухаров, Ив. Бондев и др. Материалите от симпозиума са публикувани в сборника “Mapping the Flora of the Balkan Peninsula”. 1981, който включва 14 доклада, представени в изброените по-горе раздели.

Симпозиум „Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология” – 1983 год.

Провежда се от 10 до 13 октомври в Пловдив, посветен на 60-годишнината на Българското ботаническо дружество, 100-годишнината от рождението на Николай Стоянов и 90-годишнината от рождението на Даки Йорданов.

Изнесени са 6 пленарни доклада от: Велчо Велчев – „60 години Българско ботаническо дружество”, Стефан Станев – „Академик Николай Стоянов и академик Даки Йорданов, ролята им за развитието на българската ботаническа наука”, В. Велчев – „Растителната екология в България – развитие, съвременно състояние и задачи”, Иван Бондев – „Състояние и проблеми на образованието по екология”, Георги Георгиев „Физиологичната екология на растенията – място, задачи и тенденции на развитие”, Димитър Воденичаров – “Българската ботаническа номенклатура и терминология и развитието на биологичните науки”). Материалите от симпозиума са публикувани в „Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. I, II част”. 1984. В сборника са включени 78 доклада.

Седми международен симпозиум на OPTIMA – 1993 год.

Провежда се от 18 до 30 юли в курорта Боровец, с участието на 258 учени от 28 страни. Докладите от симпозиума са публикувани в сборника “Proceedings of the VII OPTIMA Meeting Borovec, 18–30 Julу 1993”. Bocconea, 1996, 5(1), посветен на паметта на двама видни български ботаници – Даки Йорданов (1893–1978) и Богдан Кузманов (1934–1991). Сборникът включва 37 доклада (7 от България). Постерите от симпозиума са публикувани в “Proceedings of the VII OPTIMA Meeting, Borovec, 18–30 July 1993”. Bocconea, 1997, 5(2). Включва 76 постера (29 на български автори). На този симпозиум авторите на „Определител на висшите растения в България” (1992) – Николай Андреев, Минчо Анчев, Стефан Кожухаров, Маргарита Маркова, Димитър Пеев и Ана Петрова, получават персонално Международната награда на OPTIMA „Сребърен медал”, връчен им от президента на организацията проф. Werner Greuter.

Седми симпозиум на Флората на Югоизточна Сърбия и съседните й територии – 2002 год.

Провежда се от 5 до 9 юни в гр. Димитровград, Сърбия. Българското ботаническо дружество е съорганизатор, а участва и в цялостната организация на ботаническата екскурзия на Витоша в рамките на симпозиума.

На Витоша, 2002

IV Балкански Ботанически конгрес – 2006 год

От 20 до 26 юни в София се провежда Четвъртият Балкански ботанически конгрес на тема „Растително, гъбно и хабитатно разнообразие, проучване и консервация”, организиран от Институт по ботаника при БАН. В конгреса вземат участие над 300 учени от 27 страни. От България участват ок. 150 души с устни и постерни доклади. Пленарни доклади изнасят: Arne Strid (Дания) – “The botanical exploration of Greece”; Vladimir Stevanović (Сърбия), Kit Tan (Дания) & Ana Petrova – “Phytogegraphical connections of the endemic Balkan flora with Asia minor”, John Rodwell (Великобритания) – “Future landscapes for Europe: a challenge for vegetation science”, Guiseppe Venturella (Италия) – “Recording and mapping the Mediterranean Mycota: the cace of Sicily (South Italy)”.

На конгреса са представени 152 доклада и 414 постера, от които са публикувани резюмета в сборник“IV Balkan Вotanical Congress. Plant, fungal and habitats diversity investigation and conservation”, Sofia, 2006, разпределени в 7 секции: 1. Plant strucure, function and development; 2. Plant diversity – past and present; 3. Plant ecology, vegetation and habitat diversity; 4. Fungal diversity; 5. Plant and habitat conservation; 6. Ethnobotany and phytochemistry; 7. Botanical collections and education on botany.

Докладите (130), изнесени на конгреса са публикувани през 2009 г. под редакторството на Даниела Иванова, в “Proceeding of IV Balkan Botanical Congress. Plant, fungal and habitats diversity investigation and conservation, 20–26 June 2006, Sofia”.