Българското ботаническо дружество
– история
Българското ботаническо дружество е едно от първите
дружества в областта на природните науки. На 7 ноември 1923 год., група
млади български учени-ентусиасти в областта на биологията, които
изпитват естествена потребност от взаимно общуване и информиране, се
събират, организират и поставят началото на Българското ботаническо
дружество в името на общата цел – проучване на флората и растителността
на България. |
|||
|
Дружеството започва да функционира официално от 21.12.1923 год., когато
е обнародвана заповедта на Министерството на народната просвета,
утвърждаваща неговия Устав и дейност. |
||
Днес с благодарност и уважение можем да отбележим, че дължим
това на видните учени-ботаници Николай
Стоянов, Борис Стефанов, Даки
Йорданов, Стефан Петков, Иван Урумов, Никола Арнаудов, Божимир
Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Тома Георгиев и др., на
зоолозите Павел Патев, Делчо Илчев и Иван Буреш и др. |
|
||
д-р Борис Иванов |
За първи председател е избран началникът на отдела по
Фитопатология към Земеделската опитна станция в София и бивш частен
учител по естествени науки на княз Борис, д-р Борис Иванов (защитил
докторат в Берн), който го ръководи в продължение на 4 години
(1923-1928), а за негов секретар Даки Йорданов. |
|
|
След Борис Иванов, последователно
са оглавявали ББД, като негови председатели:
(от 1928 до 1944) |
(от 1944 до 1965) |
(от 1965 до 1978) |
(от 1979 до 1991) |
проф. Стефан Кожухаров (от 1991 до 1997) |
проф. Добрина Темнискова (от 1998 – ) |
В ръководството на дружеството активно са работили като зам.
председатели, секретари и членове редица учени, между които професорите
Димитър Воденичаров, Борис Китанов, Кирил Попов, Михаил Христов, Иван
Бондев, Христо Кочев, Стефан Станев, Боян Захариев, Илия Чешмеджиев,
Минчо Анчев и др. |
|
|
Целта на дружеството, според чл. 2 на
приетия и утвърден със заповед № 7924 от 21.12.1923 год. на
Министерството на народното просвещение Устав, е „да разработва научни въпроси из областта на ботаниката и да
изучава флората на България“, при това само с помощта на своите
членове. |
|
|
|
Печатът на дружеството, с изображението на Haberlea
rhodopensis (силивряк) в средата, е изработен от Д. Йорданов, който
е запазен и се използва и до днес. |
Началото е поставено и се започва работа за популяризиране и
утвърждаване авторитета на първото ботаническо дружество на Балканите,
за установяване и развитие на активно международно сътрудничество. През
1926 год. дружеството наброява 34 души, сред които са
чуждестранните учени-ботаници Johannes
Mattfeld (Берлин), František
Novák (Прага), William
Turrill (Лондон) и
Giliat Smidt (английски търговски консул в гр. Табрис, Персия), а през
1939 год. в него вече членуват 64 души. Създаването на дружеството се явява преломен момент в
развитието на българската ботаническа наука. То подпомага и насочва
изследванията на българските ботаници, организира обсъждането и
публикуването им. Първите години след създаването му, дружеството
провежда редовно срещи и събрания, на които се четат оригинални
трудове, правят се и се обсъждат оригинални научни съобщения, като откриване на нови, непознати или редки видове,
реферират се книги и статии, обсъждат се мисли и идеи, свързани с
проучването на флората и растителността и др. Така, обединена в свое дружество, българската ботаническа
научна общност декларира публично своето присъствие, което без съмнение
допринася за нейният престиж в страната и чужбина. А неговите създатели
ни завещаха любов към ботаническата наука, възпитание и грижовност към
младите ботаници, любов към българската природа и успешна
природозащитна и популяризаторска дейност, висок професионализъм,
ерудиция и чувство за дълг. |
||
|
Три години след неговото създаване, през 1926 год., излиза
от печат том 1 от Известия на Българското Ботаническо
дружество, в който е публикуван неговият устав, както и списък на
членовете му. От „Известия….“ излизат 9 тома за периода
1926–1943 год., след което изданието прекъсва. |
|
В него, освен оригинални научни изследвания, намира място и
информация от организационен характер. Това е успех за дружеството в
началото на неговото съществуване след създаването му и има определен
принос за стимулиране на ботаническите изследвания, за обмен с
чуждестранни списания, за разширяване на контактите с чуждестранни
ботаници, както и популяризиране на българските изследвания. Голяма
част от статиите са публикувани на чужд език, предимно немски, което ги
прави достъпни за чуждите автори, които разменят книги и цели течения
на списания, и така библиотеката на дружеството значително се обогатява. Според Устава на дружеството цялата му дейност е подчинена
на план, приет от общото събрание, а в края на всяка година секретарят
прави отчет за извършената работа. През 1958 год. е приет нов устав, който съответства на
изискванията на управляващата Българска комунистическа партия към
научните дружества и въобще към науката. В края на 60-те години
дружеството става колективен член на Съюза на научните работници в
България и получава от него организационна и финансова подкрепа. На 26.04.1999 год. е проведено събрание на ББД за
пререгистрация на дружеството и с Решение № 903 на СГС от 21.12.1999
год. ББД е регистрирано като сдружение с идеална цел. |
|
На 15. 11. 2001 год. Общото събрание
на ББД приема промени в устава във връзка с привеждането му с
изискванията на ЗЮЛНЦ и с решение № 2 от 04.01.2002 год. е
вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. |
Организиране и участие в научни форуми.
Copyright (C) 2018
Българско ботаническо дружество