History of BBS / История на ББД

Българското ботаническо дружество – история

Българското ботаническо дружество е едно от първите дружества в областта на природните науки. На 7 ноември 1923 год., група млади български учени-ентусиасти в областта на биологията, които изпитват естествена потребност от взаимно общуване и информиране, се събират, организират и поставят началото на Българското ботаническо дружество в името на общата цел – проучване на флората и растителността на България.
		Дружеството започва да функционира официално от 21.12.1923 год., когато е обнародвана заповедта на Министерството на народната просвета, утвърждаваща неговия Устав и дейност.
Днес с благодарност и уважение можем да отбележим, че дължим това на видните учени-ботаници Николай Стоянов, Борис Стефанов, Даки Йорданов, Стефан Петков, Иван Урумов, Никола Арнаудов, Божимир Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Тома Георгиев и др., на зоолозите Павел Патев, Делчо Илчев и Иван Буреш и др.
д-р Борис Иванов	За първи председател е избран началникът на отдела по Фитопатология към Земеделската опитна станция в София и бивш частен учител по естествени науки на княз Борис, д-р Борис Иванов (защитил докторат в Берн), който го ръководи в продължение на 4 години (1923-1928), а за негов секретар Даки Йорданов.

След Борис Иванов, последователно са оглавявали ББД, като негови председатели:

акад. Стефан Петков

(от 1928 до 1944)

акад. Николай Стоянов

(от 1944 до 1965)

акад. Даки Йорданов

(от 1965 до 1978)

проф. Велчо Велчев

(от 1979 до 1991)

проф. Стефан Кожухаров

(от 1991 до 1997)

проф. Добрина Темнискова

(от 1998 – )

В ръководството на дружеството активно са работили като зам. председатели, секретари и членове редица учени, между които професорите Димитър Воденичаров, Борис Китанов, Кирил Попов, Михаил Христов, Иван Бондев, Христо Кочев, Стефан Станев, Боян Захариев, Илия Чешмеджиев, Минчо Анчев и др.
	Целта на дружеството, според чл. 2 на приетия и утвърден със заповед № 7924 от 21.12.1923 год. на Министерството на народното просвещение Устав, е „да разработва научни въпроси из областта на ботаниката и да изучава флората на България“, при това само с помощта на своите членове.

	Печатът на дружеството, с изображението на Haberlea rhodopensis (силивряк) в средата, е изработен от Д. Йорданов, който е запазен и се използва и до днес.

Началото е поставено и се започва работа за популяризиране и утвърждаване авторитета на първото ботаническо дружество на Балканите, за установяване и развитие на активно международно сътрудничество. През 1926 год. дружеството наброява 34 души, сред които са чуждестранните учени-ботаници Johannes Mattfeld (Берлин), František Novák (Прага), William Turrill (Лондон) и Giliat Smidt (английски търговски консул в гр. Табрис, Персия), а през 1939 год. в него вече членуват 64 души.

Създаването на дружеството се явява преломен момент в развитието на българската ботаническа наука. То подпомага и насочва изследванията на българските ботаници, организира обсъждането и публикуването им. Първите години след създаването му, дружеството провежда редовно срещи и събрания, на които се четат оригинални трудове, правят се и се обсъждат оригинални научни съобщения, като откриване на нови, непознати или редки видове, реферират се книги и статии, обсъждат се мисли и идеи, свързани с проучването на флората и растителността и др.

Така, обединена в свое дружество, българската ботаническа научна общност декларира публично своето присъствие, което без съмнение допринася за нейният престиж в страната и чужбина. А неговите създатели ни завещаха любов към ботаническата наука, възпитание и грижовност към младите ботаници, любов към българската природа и успешна природозащитна и популяризаторска дейност, висок професионализъм, ерудиция и чувство за дълг.

Три години след неговото създаване, през 1926 год., излиза от печат том 1 от Известия на Българското Ботаническо дружество, в който е публикуван неговият устав, както и списък на членовете му.

От „Известия….“ излизат 9 тома за периода 1926–1943 год., след което изданието прекъсва.

В него, освен оригинални научни изследвания, намира място и информация от организационен характер. Това е успех за дружеството в началото на неговото съществуване след създаването му и има определен принос за стимулиране на ботаническите изследвания, за обмен с чуждестранни списания, за разширяване на контактите с чуждестранни ботаници, както и популяризиране на българските изследвания. Голяма част от статиите са публикувани на чужд език, предимно немски, което ги прави достъпни за чуждите автори, които разменят книги и цели течения на списания, и така библиотеката на дружеството значително се обогатява.

Според Устава на дружеството цялата му дейност е подчинена на план, приет от общото събрание, а в края на всяка година секретарят прави отчет за извършената работа.

През 1958 год. е приет нов устав, който съответства на изискванията на управляващата Българска комунистическа партия към научните дружества и въобще към науката. В края на 60-те години дружеството става колективен член на Съюза на научните работници в България и получава от него организационна и финансова подкрепа.

На 26.04.1999 год. е проведено събрание на ББД за пререгистрация на дружеството и с Решение № 903 на СГС от 21.12.1999 год. ББД е регистрирано като сдружение с идеална цел.

На 15. 11. 2001 год. Общото събрание на ББД приема промени в устава във връзка с привеждането му с изискванията на ЗЮЛНЦ и с решение № 2 от 04.01.2002 год. е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Организиране и участие в научни форуми.

Чествания.

Почетни членове на ББД.